Cтенописната украса на храма не отстъпва по представителност на архитектурните форми. При изписването са вложени изключително старание и последователност, мащабен размах и щедрост на духа. С фрески са покрити всички стени и сводове с обща площ над 2000 кв. м. Изписани са стотици композиции, а броят на персонажите в тях надхвърля няколко хиляди. Полагането на фресковата украса е осъществено на няколко етапа през годините 1597, 1632, 1638, 1643, 1649, 1681 г. Така в течение на девет десетилетия възниква уникален ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.
От първоначалното изписване на наоса през 1597 г. са запазени образите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат.
Достигналата до наши дни зография датира от 1681 г. Тъй като тази част от храма символизира земята, акцентът в композициите е паднал върху живота на Христос – представени са Празниците, Страданията и Чудесата Христови.
Особено силни са внушенията, които носят сцените Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Влизане в Йерусалим, Тайната вечеря, Целувката на Юда, Голгота, Сваляне от кръста и др.
По дължината на целия свод от изток към запад са нарисувани три големи изображения – Христос Емануил обграден от символите на евангелистите, Христос Пантократор, носен от летящи ангели, серафими и херувими и
Новозаветна Троица – Бог-отец (Саваот), Бог-дух и Бог-син, оградени от ангели.
Централно място върху западната стена на наоса заема композицията Успение Богородично, а от двете й страни са сцените Рождество Богородично и Въведение в храма.
В ниския регистър са представени в цял ръст образи на светци воини, мъченици, безсребреници и преподобни – Меркурий, Нестор, Димитър, Георги, Козма, Дамян, Пантелеймон и др.
Иконостасната преграда е изпълнена с великолепна позлатена ажурна резба. В нея са монтирани различни по размер икони, като най-впечатляващи са живописните пана с изображения на сюжети от Шестоднева (Сътворението на света). В централната част на иконостаса е резбован гербът на фамилията Кантакузин, дарила средства за изпълнението му.
Притворът на храма е изпълнявал функцията на женско отделение. Върху източната му стена е развита многофигурна композиция, илюстрираща темата за Страшния съд. Тя е композирана около патронната сцена Рождество Хрис-тово. Особено интересни са представените в северната част на стената назидателни изображения с мъчения на грешници. В ниските регистри на женското отделение преобладават изображенията на жени мъченици – Агатокла, Пелагия, Теодора, Макрина, Теофано, Анастасия Римлянка и др.
Широко застъпена е Богородичната тема, представена в големите композиции Покров Богородичен, О тебе радуется, Сватбата в Кана Галилейска и пълен цикъл на Богородичния акатист с 24 сцени. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях художникът е изобразил разгъната епична повест за нейния живот и най-действените моменти от него – Благовещение, Рождество, Бягство в Египет и др. В прит-вора е разположена и най-голямата по площ композиция в храма – Древо Йесеево. Долният регистър е зает с изображения в цял ръст на антични царе и философи – Солон, Питагор, Сократ, Омир, Аристотел, Платон, Плутарх и др. В центъра се намира фигурата на Йесей, основател на рода на пророк Давид, от когото израства
Древо Йесеево – генеалогичното дърво на Христовия род. В неговите разклонения са включени изображенията на най-важните старозаветни личности: царете пророци Давид, Соломон, Ровоам, събития, свързани с живота на Богородица и Христос. Върху свода е разположено голямо кръгово изображение на Христос Пантократор, оградено от медалиони, в които са изписани ангели, Богородица и Йоан Кръстител. В четирите ъгъла са ликовете на евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука и символите им. Стенописите са завършени през 1638 г.
В наоса на параклиса тематиката на стенописите е посветена на живота на патрона Йоан Предтеча и неговите чудеса. Зографията датира от 1632 г. По стените са представени композициите: Срещата на Мария и Елисавета, Рождество на Йоан Кръстител, Кръщение, Отсичане главата на Йоан Кръстител и др. В купола на свода е поместено изображение на Христос Пантократор, а до него над олтара е Богородица Платитера. В параклиса се намира великолепен позлатен иконостас, който е един от най-ранните паметници на българското дърворезбено изкуство.
Стените на преддверието на параклиса и източната част на галерията са изпълнени с множество малки сцени, рисувани през периода 1643-1649 г. Те изобразяват мъченичества на светци (Менелог), които изчерпват изцяло
дните от църковната година. Тематиката на този дял от ансамбъла се допълва от назидателната сцена Суетният живот в лъжливия свят, или Колело на живота, съчетана със зодиак. В илюстрациите към Давидовите псалми могат да бъдат видяни редица елементи от бита на арбанашките жители.
Голям дял в украсата на галерията заемат редица изображения на старозаветна тема: Създаването на Адам и Ева и Грехопадението, Каин убива Авел, Мойсеев цикъл, сцени, свързани с живота на Ной, Йосиф, Давид и др. В тази част от храма са представени Христовите чудеса, житийни цикли на св. Георги и св. Никола. Особено монументално звучене имат многофигурните композиции с изображенията на Седемте Вселенски събора. Чрез тях е потвърдена православната религиозна догма.
ПОСЛЕДВАЙ НИ
Свържете се с нас
- ул. „Рождество Христово“ 1, 5029 Велико Търново
- info@arbanasinativitychurch.com
- www.arbansinativitychurch.com